Дневникът на една харкивчанка
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника й на български.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
22 март
Цивилизованият свят вкарва лични наказания за основните рупори на Кремъл: Соловьов, Кисельов, Скобеева, Миткова… - кратичък подобен лист, бих споделила, като кожичка от обрязване. Не, хора, повярвайте, този лист е доста непретенциозен. Прекалено непретенциозен.
Войната я подпалиха „ елементарни съветски публицисти “. Дали поради парите, дали от обич или по разбиране – не е значимо. Сътрудниците - на всички без изключения - съветски федерални канали.
Кореспондентите, операторите, редакторите и водещите години наред бълваха в ушите на съотечествениците си нелепости и врели-накипели. Скалъпваха сюжети за митични украински фашисти, за „ секрети лаборатории “ и „ разпънати на кръст момченца “. Започвайки от 2014 година. Всеки. Божи. Ден.
Апропо, по отношение на „ разпънатото момченце “. Вие наричате това „ мем “? Не, драги мои – това е същинско мощно осведомително оръжие. Смъртоносната бомба, взривила се още през лятото на 2014-та и станала ярък образец за безусловно откровена, цинична и безсрамна неистина, лееща се от съветските малките екрани.
Бих нарекла този „ сюжет “ символ на съветската агитация.
Нямаше нито един факт, нито един опит да се намерят факти и нито грам подозрение измежду милионите фенове. „ Та нали по телевизия казаха… “
В ефира на централния канал, в прайм-тайма (!)
След този „ материал “ към този момент можеха да измислят каквото пожелаят, даже за прилепи, пренасящи върху лапичките си химично оръжие от украинския Харкив в съветския град Сизран.
Някой може би е чул тази покъртителна история – изявление на Галина Пишняк, която със личните си очи „ видяла “ по какъв начин украинските националисти на централния площад в град Славянск са „ разпънали на кръст тригодишно момче, а майка му са вързали за танк и са я влачили из градските улици… “
Вие се смеете, а действително това е повода за днешните мнения, писани като че ли под индиго: „ вие 8 години убивахте децата в Донбас... “
И някоя си вуйна Надя от Саратов изпраща синчето си на война с „ украинските фашисти “, тъй като тя осем години е гледала “на Първи канал “ този кремълски сериал.
И в този момент, тук, особено за съда в Хага, желая да припомня за създателката на това „ безсмъртно произведение “ за разпънатото момченце.
Юля Чумакова с моминско име Погорелова. Завеждащата Южното бюро на „ Първи канал “ в Ростов на Дон.
Същата, която в фрагмента на оня „ сюжет “ жалко седи и кима, като приложение към микрофона. Вместо да се опита да откри някакви доказателства на тази история.
Разпънатото момче е ослепителен, само че не единствен „ шедьовър “ на тази „ репортерка “. Започвайки от 2014 година Юля съвсем всеки ден ръсила военни блокбастъри от Ростов на Дон.
Любимата й тематика – горките бежанци от Донбас, убивани от украинските нацисти.
Във всеки един сюжет – наедрял проект със сълзите на старците, рев на децата и рефрен зад фрагмента: „ Тези бандеровци трябва да бъдат удушени! “. Никаква друга страна в спора, различна позиция или експертно мнение. Само тъпа операция и напън – да съжаляваш „ жертвите “.
А също така Юля посещава и „ същински горещи точки “. Слага си каската и с трептящ глас съобщава на фена, че „ На територията на Куйбишевския район току-що са дохвърчали от Украйна и са се взривили над 50 снаряда с диаметър 120 милиметра “.
С една дума, представете си: всичко лети и се взривява таман когато Чумакова записва своя материал и стои в фрагмента. И тя, по време на полета на снарядите (!) ги брои, отбелязва траекторията им и вижда калибъра.
Ето, вие отново се смеете. Но кой ще се усъмни в думите на Юля, когато бомбата във тип на разпънатото момченце към този момент се е взривила в сърцата на съветските телевизионни фенове?
" Край чифлик „ Примиутски “ горят полета " – съвсем крещи кореспондентката Чумакова, до момента в който операторът демонстрира огнище колкото нейната каска.
Нейните сюжети се излъчваха по „ Първи канал “ до декември 2021 година, въпреки че през последните години тя снимаше лавандулови полета в ростовска област и разказваше за огромните реколти и сиропиталищата за изхвърлени еноти.
Много ми е забавно да разбера къде е тя в този момент.
Много ми е значимо тя да заеме своето място на многокилометровата подсъдима пейка дружно с летеца, хвърлил бомба върху театъра в Мариупол (пред който с големи букви на асфалта пишеше „ ДЕЦА “), до оператора на реактивната установка, която в този момент обсипва родната ми Салтиковка с „ град-ове “.
Много бих желала присъдата на Чумакова да бъде „ разпъването на централния площад “ на същият този Славянск. Не, не съм кръвожадна. Ако бях – бих поискала там да разпънат детето й.
А тя, между другото, има трима сина. И доколкото ми е известно – и тримата са в наборна възраст.
Още по темата
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.
22 март
Цивилизованият свят вкарва лични наказания за основните рупори на Кремъл: Соловьов, Кисельов, Скобеева, Миткова… - кратичък подобен лист, бих споделила, като кожичка от обрязване. Не, хора, повярвайте, този лист е доста непретенциозен. Прекалено непретенциозен.
Войната я подпалиха „ елементарни съветски публицисти “. Дали поради парите, дали от обич или по разбиране – не е значимо. Сътрудниците - на всички без изключения - съветски федерални канали.
Кореспондентите, операторите, редакторите и водещите години наред бълваха в ушите на съотечествениците си нелепости и врели-накипели. Скалъпваха сюжети за митични украински фашисти, за „ секрети лаборатории “ и „ разпънати на кръст момченца “. Започвайки от 2014 година. Всеки. Божи. Ден.
Апропо, по отношение на „ разпънатото момченце “. Вие наричате това „ мем “? Не, драги мои – това е същинско мощно осведомително оръжие. Смъртоносната бомба, взривила се още през лятото на 2014-та и станала ярък образец за безусловно откровена, цинична и безсрамна неистина, лееща се от съветските малките екрани.
Бих нарекла този „ сюжет “ символ на съветската агитация.
Нямаше нито един факт, нито един опит да се намерят факти и нито грам подозрение измежду милионите фенове. „ Та нали по телевизия казаха… “
В ефира на централния канал, в прайм-тайма (!)
След този „ материал “ към този момент можеха да измислят каквото пожелаят, даже за прилепи, пренасящи върху лапичките си химично оръжие от украинския Харкив в съветския град Сизран.
Някой може би е чул тази покъртителна история – изявление на Галина Пишняк, която със личните си очи „ видяла “ по какъв начин украинските националисти на централния площад в град Славянск са „ разпънали на кръст тригодишно момче, а майка му са вързали за танк и са я влачили из градските улици… “
Вие се смеете, а действително това е повода за днешните мнения, писани като че ли под индиго: „ вие 8 години убивахте децата в Донбас... “
И някоя си вуйна Надя от Саратов изпраща синчето си на война с „ украинските фашисти “, тъй като тя осем години е гледала “на Първи канал “ този кремълски сериал.
И в този момент, тук, особено за съда в Хага, желая да припомня за създателката на това „ безсмъртно произведение “ за разпънатото момченце.
Юля Чумакова с моминско име Погорелова. Завеждащата Южното бюро на „ Първи канал “ в Ростов на Дон.
Същата, която в фрагмента на оня „ сюжет “ жалко седи и кима, като приложение към микрофона. Вместо да се опита да откри някакви доказателства на тази история.
Разпънатото момче е ослепителен, само че не единствен „ шедьовър “ на тази „ репортерка “. Започвайки от 2014 година Юля съвсем всеки ден ръсила военни блокбастъри от Ростов на Дон.
Любимата й тематика – горките бежанци от Донбас, убивани от украинските нацисти.
Във всеки един сюжет – наедрял проект със сълзите на старците, рев на децата и рефрен зад фрагмента: „ Тези бандеровци трябва да бъдат удушени! “. Никаква друга страна в спора, различна позиция или експертно мнение. Само тъпа операция и напън – да съжаляваш „ жертвите “.
А също така Юля посещава и „ същински горещи точки “. Слага си каската и с трептящ глас съобщава на фена, че „ На територията на Куйбишевския район току-що са дохвърчали от Украйна и са се взривили над 50 снаряда с диаметър 120 милиметра “.
С една дума, представете си: всичко лети и се взривява таман когато Чумакова записва своя материал и стои в фрагмента. И тя, по време на полета на снарядите (!) ги брои, отбелязва траекторията им и вижда калибъра.
Ето, вие отново се смеете. Но кой ще се усъмни в думите на Юля, когато бомбата във тип на разпънатото момченце към този момент се е взривила в сърцата на съветските телевизионни фенове?
" Край чифлик „ Примиутски “ горят полета " – съвсем крещи кореспондентката Чумакова, до момента в който операторът демонстрира огнище колкото нейната каска.
Нейните сюжети се излъчваха по „ Първи канал “ до декември 2021 година, въпреки че през последните години тя снимаше лавандулови полета в ростовска област и разказваше за огромните реколти и сиропиталищата за изхвърлени еноти.
Много ми е забавно да разбера къде е тя в този момент.
Много ми е значимо тя да заеме своето място на многокилометровата подсъдима пейка дружно с летеца, хвърлил бомба върху театъра в Мариупол (пред който с големи букви на асфалта пишеше „ ДЕЦА “), до оператора на реактивната установка, която в този момент обсипва родната ми Салтиковка с „ град-ове “.
Много бих желала присъдата на Чумакова да бъде „ разпъването на централния площад “ на същият този Славянск. Не, не съм кръвожадна. Ако бях – бих поискала там да разпънат детето й.
А тя, между другото, има трима сина. И доколкото ми е известно – и тримата са в наборна възраст.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ